# Най-добрите латиноамерикански романи

Латиноамериканските романи, които се повтарят най-често в списъците на критици, книжари и читатели: бумът, неговите предшественици и най-доброто от последните десетилетия.

- 7 гласа · 26 елемента
- 22.05.2025 г. · Yesenia C.
- https://even.best/bg/l/104/%D0%BD%D0%B0%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8

## Топ 25

1. **2666** (2 · ▲2 ▼0) — Роберто Боланьо (Чили), 2004 г. Пет части около убийствата на жени в Санта Тереза; публикувани след смъртта му.
2. **Сто години самота** (1 · ▲1 ▼0) — Габриел Гарсия Маркес (Колумбия), 1967 г. Седем поколения на Буендия в Макондо; върхът на магическия реализъм.
3. **Разговор в катедралата** (1 · ▲1 ▼0) — Марио Варгас Льоса (Перу), 1969 г. „В кой момент Перу беше прецакано?“: диктатурата на Одрия в четиричасов разговор.
4. **Любов по време на холера** (1 · ▲1 ▼0) — Габриел Гарсия Маркес (Колумбия), 1985 г. Флорентино Ариса чака Фермина Даса повече от половин век.
5. **Най-прозрачният регион** (1 · ▲1 ▼0) — Карлос Фуентес (Мексико), 1958 г. Хоров портрет на Мексико Сити в средата на 20 век.
6. **рай** (1 · ▲1 ▼0) — Хосе Лесама Лима (Куба), 1966 г. Формирането на Хосе Чеми в уникална барокова проза.
7. **Педро Парамо** (0 · ▲0 ▼0) — Хуан Рулфо (Мексико), 1955 г. Хуан Пресиадо пристига в Комала, град на роптаещи мъртви.
8. **хопско** (0 · ▲0 ▼0) — Хулио Кортасар (Аржентина), 1963 г. Орасио Оливейра между Париж и Буенос Айрес; може да се чете в повече от един ред.
9. **Гран Сертон: Пътеки** (0 · ▲0 ▼0) — Жоао Гимараеш Роса (Бразилия), 1956 г. Джагунцо Риобалдо разказва живота си на преоткрит португалски.
10. **Изобретението на Морел** (0 · ▲0 ▼0) — Адолфо Биой Касарес (Аржентина), 1940 г. Беглец на остров с многократни посетители; Борхес го нарече съвършен.
11. **Дивите детективи** (0 · ▲0 ▼0) — Роберто Боланьо (Чили), 1998 г. Двама истински висцерални поети търсят Сезареа Тинайеро; Награда Ромуло Галегос.
12. **Празникът на козата** (0 · ▲0 ▼0) — Марио Варгас Льоса (Перу), 2000 г. Последните дни на Трухильо в Доминиканската република.
13. **Епохата на Просвещението** (0 · ▲0 ▼0) — Алехо Карпентиер (Куба), 1962 г. Френската революция пристига в Карибите на кораба на Виктор Хюг.
14. **Духовната къща** (0 · ▲0 ▼0) — Исабел Алиенде (Чили), 1982 г. Четири поколения от семейство Труеба до държавния преврат.
15. **Спомени от бъдещето** (0 · ▲0 ▼0) — Елена Гаро (Мексико), 1963 г. Град Икстепек разказва за войната Кристеро; За мнозина най-добрият латиноамерикански роман, написан от жена.
16. **Краткият живот** (0 · ▲0 ▼0) — Хуан Карлос Онети (Уругвай), 1950 г. Браузен измисля Санта Мария, градът на цялото творчество на Онети.
17. **Хроника на една предизвестена смърт** (0 · ▲0 ▼0) — Габриел Гарсия Маркес (Колумбия), 1981 г. Целият град знаеше, че ще убият Сантяго Насар.
18. **За героите и гробовете** (0 · ▲0 ▼0) — Ернесто Сабато (Аржентина), 1961 г. Мартин и Алехандра, с „Доклад за слепите“ в центъра.
19. **Тунелът** (0 · ▲0 ▼0) — Ернесто Сабато (Аржентина), 1948 г. Художникът Хуан Пабло Кастел признава от затвора, че е убил Мария Ирибарне.
20. **Свят за Джулиус** (0 · ▲0 ▼0) — Алфредо Брайс Еченик (Перу), 1970 г. Детството на дете от висшето общество на Лима.
21. **Дом Касмуро** (0 · ▲0 ▼0) — Мачадо де Асис (Бразилия), 1899 г. Измамил ли е Капиту Бентиньо? Голямото съмнение на бразилската литература.
22. **Господин президент** (0 · ▲0 ▼0) — Мигел Анхел Астуриас (Гватемала), 1946 г. Роман за диктатора, написан от бъдещия носител на Нобелова награда.
23. **Примирието** (0 · ▲0 ▼0) — Марио Бенедети (Уругвай), 1960 г. Дневникът на овдовял офис служител, който е на път да се пенсионира и се влюбва.
24. **син човешки** (0 · ▲0 ▼0) — Аугусто Роа Бастос (Парагвай), 1960 г. Историята на Парагвай от диктатурата на д-р Франсия до войната в Чако.
25. **Като вода за шоколад** (0 · ▲0 ▼0) — Лаура Ескивел (Мексико), 1989 г. Тита изразява това, което чувства чрез готвене; глобален успех.
26. **Градът и кучетата** (0 · ▲0 ▼0) — Марио Варгас Льоса (Перу), 1963 г. Кадети от военното училище Леонсио Прадо; отвори стрелата.

Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.