Лауреати на Нобелова награда за физика от 60-те години
Топ 3 според 1659 гласа от хора: Доналд Артър Глейзър · Робърт Хофстадтер · Лев Давидович Ландау. (Актуализирано 18.02.2019 г..)
Всеки лауреат на Нобелова награда за физика между 1960 и 1969 г., с годината и официалния цитат на Нобеловата фондация. Кое откритие смятате, че има най-голямо значение?
Автоматично преведено (оригинал на English). Вижте оригинала
Топ 17
-
1
Доналд Артър Глейзър
1960. За изобретяването на мехурчеста камера.
-
2
Робърт Хофстадтер
1961. За неговите пионерски изследвания на разсейването на електрони в атомните ядра и за постигнатите по този начин открития относно структурата на нуклоните.
-
3
Лев Давидович Ландау
1962. За неговите пионерски теории за кондензираната материя, особено за течния хелий.
-
4
Рудолф Лудвиг Мьосбауер
1961. За изследванията си относно резонансното поглъщане на гама лъчение и откриването в тази връзка на ефекта, който носи неговото име.
-
5
Юджийн Пол Вигнер
1963. За неговия принос към теорията на атомното ядро и елементарните частици, по-специално чрез откриването и прилагането на фундаменталните принципи на симетрията.
-
6
Мария Гьоперт Майер
1963. За техните открития относно структурата на ядрената обвивка.
-
7
Чарлз Хард Таунс
1964. За фундаментална работа в областта на квантовата електроника, довела до конструирането на осцилатори и усилватели, базирани на мазерно-лазерния принцип.
-
8
Дж. Ханс Д. Йенсен
1963. За техните открития относно структурата на ядрената обвивка.
-
9
Николай Генадиевич Басов
1964. За фундаментална работа в областта на квантовата електроника, довела до конструирането на осцилатори и усилватели, базирани на мазерно-лазерния принцип.
-
10
Александър Михайлович Прохоров
1964. За фундаментална работа в областта на квантовата електроника, довела до конструирането на осцилатори и усилватели, базирани на мазерно-лазерния принцип.
-
11
Юлиан Швингер
1965. За тяхната фундаментална работа в квантовата електродинамика, с дълбоки последствия за физиката на елементарните частици.
-
12
Син-Итиро Томонага
1965. За тяхната фундаментална работа в квантовата електродинамика, с дълбоки последствия за физиката на елементарните частици.
-
13
Ханс Албрехт Бете
1967. За неговия принос към теорията на ядрените реакции, особено откритията му относно производството на енергия в звездите.
-
14
Ричард П. Файнман
1965. За тяхната фундаментална работа в квантовата електродинамика, с дълбоки последствия за физиката на елементарните частици.
-
15
Алфред Кастлер
1966. За откриването и развитието на оптични методи за изследване на херцианските резонанси в атомите.
-
16
Луис Валтер Алварес
1968. За решаващия му принос към физиката на елементарните частици, по-специално откриването на голям брой резонансни състояния, станало възможно чрез неговото развитие на техниката за използване на камера с водородни мехурчета и анализ на данни.
-
17
Мъри Гел-Ман
1969. За неговия принос и открития относно класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия.
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (7)
Landau's Course of Theoretical Physics is still the bible.
Townes, Basov and Prokhorov for the maser and laser.
Feynman, Schwinger and Tomonaga in 1965, the QED trio.
Feynman, Schwinger and Tomonaga for QED in 1965.
Maria Goeppert Mayer, only the second woman to win in physics after Curie.
Gell-Mann and the quarks closing the decade.
Landau's car accident and he still got the prize in 1962.