# Най-известните стихове на Рубен Дарио

„Младост, божествено съкровище“, тъжната принцеса от „Сонатина“, „Ло фатално“, „До Маргарита Дебайл“ и „До Рузвелт“: стиховете на бащата на модернизма, които се знаят наизуст, проверени в текста.

- 862 гласа · 12 елемента
- 25.11.2021 г. · Lucía Ortiz
- https://even.best/bg/l/4591/%D0%BD%D0%B0%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE

## Топ 12

1. **Младост, божествено съкровище, / отиваш си, за да не се върнеш! / Когато искам да плача, не плача... / а понякога плача без да искам...** (85 · ▲93 ▼8) — „Песен на есента през пролетта“, Песни на живота и надеждата (1905).
2. **Принцесата е тъжна... какво ще има принцесата? / От ягодовата й уста се изтръгват въздишки.** (77 · ▲85 ▼8) — "Сонатина", Profane Prosas (1896).
3. **Блазе на дървото, което е едва чувствително, / а още повече на твърдия камък, защото вече не усеща.** (70 · ▲79 ▼9) — „Фаталът“, Песни на живота и надеждата (1905).
4. **Маргарита, морето е прекрасно, / а вятърът / носи фината есенция на портокалов цвят.** (57 · ▲64 ▼7) — „До Маргарита Дебайл“ (1908).
5. **И без да знаем къде отиваме, / или откъде идваме!…** (51 · ▲64 ▼13) — „Фаталът“, последни стихове.
6. **Защото няма по-голяма болка от болката да си жив, / нито по-голяма мъка от съзнателния живот.** (45 · ▲56 ▼11) — „Фаталът“, Песни на живота и надеждата (1905).
7. **Вие сте Съединените щати, / вие сте бъдещият нашественик / на наивна Америка, която има местна кръв.** (41 · ▲53 ▼12) — „На Рузвелт“, Песни на живота и надеждата (1905).
8. **Аз съм този, който вчера каза / синия стих и скверната песен.** (40 · ▲57 ▼17) — Песни за живота и надеждата (1905), начална поема.
9. **Беше мек въздух с бавни завои.** (39 · ▲50 ▼11) — „Беше мек въздух...“, Profane Prosas (1896).
10. **Ухажването идва! / Ухажването идва! Ясните звуци вече се чуват.** (38 · ▲46 ▼8) — "Триумфален марш", Песни за живота и надеждата (1905).
11. **Под лекото крило на лекото ветрило.** (31 · ▲47 ▼16) — „Беше мек въздух...“, Profane Prosas (1896).
12. **От епидемии, / от ужасни богохулства, / от академиите, / избави ни, Господи.** (26 · ▲37 ▼11) — „Литания на нашия Господ Дон Кихот“, Песни на живота и надеждата (1905).

Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.