# Най-известните стихове на Ламартин

„О, време! спре полета си“, „Липсва ти само едно същество и всичко е обезлюдено“, „Човекът е паднал бог, който помни небесата“: стиховете от Поетичните медитации на Ламартин (1820), които все още цитираме, проверени в оригиналното издание.

- 3 гласа · 12 елемента
- 26.08.2022 г. · Simon Gagné
- https://even.best/bg/l/4668/%D0%BD%D0%B0%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD

## Топ 12

1. **Така винаги тласкани към нови брегове, / Във вечната нощ отнесени без връщане...** (1 · ▲1 ▼0) — “Езерото”, първи стихове.
2. **О езеро! годината едва слага край на кариерата си** (1 · ▲1 ▼0) — „Езерото“.
3. **Слънцето на живите вече не топли мъртвите.** (1 · ▲1 ▼0) — "Изолация".
4. **О време! спрете полета си; и ти, благоприятни часове, / Прекъсни курса си!** (0 · ▲0 ▼0) — „Езерото“.
5. **Човекът няма пристанище, времето няма бряг; / Тече, а ние минаваме!** (0 · ▲0 ▼0) — „Езерото“.
6. **Всичко казва: Харесаха го!** (0 · ▲0 ▼0) — „Езерото“, последен стих.
7. **Често в планината, в сянката на стария дъб, / На залез, тъжно седя** (0 · ▲0 ▼0) — “Изолация”, първи стихове.
8. **Липсва ти само едно същество и всичко е обезлюдено.** (0 · ▲0 ▼0) — "Изолация".
9. **Човекът е паднал бог, който помни небесата** (0 · ▲0 ▼0) — „Човекът“, адресиран до Байрон.
10. **Умирам и не знам какво е да се родиш.** (0 · ▲0 ▼0) — „Човекът“.
11. **Сърцето ми, уморено от всичко, дори и от надежда, / Вече няма да тормози съдбата с желанията си** (0 · ▲0 ▼0) — “Долината”, първи стихове.
12. **здрасти гори, увенчани с останки от зеленина! / Пожълтяваща зеленина на разпръснати тревни площи!** (0 · ▲0 ▼0) — “Есен”, първи стихове.

Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.