# Най-запомнящите се стихове на Мигел Ернандес (с негова поема)

„Спътник на душата, спътник“, „В люлката на глада беше моето дете“ и „Ветровете на града ме отнасят“: стиховете на Мигел Ернандес, които се рецитират най-често, от Елегията до Рамон Сидже и Светкавицата, която не спира до Приспивните песни на лука, написани в затвора, всяка със своя поема.

- 34 гласа · 13 елемента
- 21.11.2020 г. · camila sepúlveda
- https://even.best/bg/l/5149/%D0%BD%D0%B0%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D1%8F%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D1%81-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B0

## Топ 13

1. **Че трябва да говорим за много неща, / сродна душа, половинка.** (3 · ▲3 ▼0) — „Елегия за Рамон Сидже“, в „Лъчът, който не спира“ (1936).
2. **Ветрове от града ме носят, / ветрове от града ме влачат.** (2 · ▲3 ▼1) — „Ветровете на града ме носят“, във Вятърът на града (1937).
3. **За свободата кървя, боря се, живея.** (2 · ▲3 ▼1) — „Раненият“, в „Човекът дебне“ (1939).
4. **Отивам от сърцето си към моите дела.** (2 · ▲3 ▼1) — „Елегия за Рамон Сидже“, в „Лъчът, който не спира“ (1936).
5. **Ще се върнеш в моята градина и моята смокиня: / по високото скеле от цветя / кошерната ти душа ще птица.** (1 · ▲2 ▼1) — „Елегия за Рамон Сидже“, в „Лъчът, който не спира“ (1936).
6. **В люлката на глада / детето ми беше. / С лукова кръв / закърмила.** (1 · ▲2 ▼1) — „Лукови приспивни песни“ (1939), написана в затвора.
7. **Пристигна с три рани: / тази на любовта, / тази на смъртта, / тази на живота.** (1 · ▲2 ▼1) — „С три рани пристигна“, в Песенник и балади за отсъствия (1938-1941).
8. **Висок съм от гледане на палмите, / груб от живот с планините...** (1 · ▲2 ▼1) — „Свирка на утвърждение в селото”, в „Светкавицата, която не стихва” (1936).
9. **Боядисана, а не празна: / къщата ми е боядисана / в цвета на великите / страсти и нещастия.** (1 · ▲1 ▼0) — „Последна песен“, в The Man Stalks (1939).
10. **Няколко питиета са живот / а едно питие е смърт.** (1 · ▲1 ▼0) — „Седнал върху мъртвите“, във Viento del pueblo (1937).
11. **Тъжни войни / ако компанията не е любов.** (0 · ▲1 ▼1) — „Тъжни войни”, в Песенник и балади за отсъствия (1938-1941).
12. **Тъмно от мъка, почти тъмно, / защото скръбта се размазва, когато избухне, / където ме няма, няма по-натъжен човек от всеки.** (0 · ▲1 ▼1) — „Сянка от мъка, почти тъмна“, в „Лъчът, който не спира“ (1936).
13. **Смей се толкова, че в душата ми, когато те чуя, изпълва пространството.** (-1 · ▲0 ▼1) — „Лукови приспивни песни“ (1939), написана в затвора.

Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.