# Най-известните стихове на Еудженио Монтале (с поезия)

„Често съм се сблъсквал с болката от живота“, „Едва днес можем да ви кажем: какви не сме, какво не искаме“ и „Слязох надолу, подавайки ти ръката си, поне милион стълби“: стиховете на Еудженио Монтале, които всеки помни, от Ossi di seppia до Satura, с поезията, от която идват.

- 26 гласа · 12 елемента
- 20.06.2024 г. · episodio_sardegna
- https://even.best/bg/l/5156/%D0%BD%D0%B0%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5-%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F

## Топ 12

1. **Слушайте ме, поети лауреати / движат се само сред растения / с малко използвани имена.** (4 · ▲4 ▼0) — «Лимони», Кости от сепия (1925).
2. **Често съм се сблъсквал с болката на живота: / това беше задушеният клокочен поток, / това беше извиването на изсъхналия / лист, това беше падналият кон.** (3 · ▲3 ▼0) — „Често съм срещал болката от живота“, Кости от сепия (1925).
3. **Това е единственото, което можем да ви кажем днес / какво не сме, какво не искаме.** (3 · ▲3 ▼0) — «Не ни карайте да говорим», Кости от сепия (1925).
4. **Съвпаденията, резервите, / капаните, пренебреженията на онези, които вярват / че реалността е това, което човек вижда.** (2 · ▲2 ▼0) — „Слязох, подавайки ти ръката си“, Сатура (1971).
5. **Може би една сутрин, вървейки през стъкления, сух въздух, обръщайки се, ще видя чудото да се случва: / нищото зад мен, празнотата зад / мен.** (2 · ▲2 ▼0) — «Може би една сутрин отива», Кости от сепия (1925).
6. **Геният оставя някакви следи от лапата си / като заека в снега.** (2 · ▲2 ▼0) — «Геният», Сатура (1971).
7. **Тук съм, защото пишех поезия, абсолютно безполезен продукт, но почти никога вреден.** (2 · ▲2 ▼0) — Реч на Нобеловата награда (1975).
8. **Слязох, давайки ти ръката си, поне милион стълби / и сега, когато те няма, празнота е на всяка крачка.** (1 · ▲2 ▼1) — „Слязох, подавайки ти ръката си“, Сатура (1971).
9. **Щастието постигнато, ние вървим / за вас по авангарда.** (1 · ▲1 ▼0) — «Постигнато щастие», Кости от сепия (1925).
10. **Най-истинската причина принадлежи на онези, които мълчат.** (1 · ▲1 ▼0) — «Познавам времето», Кости от сепия (1925).
11. **Неочаквано събитие / е единствената надежда.** (0 · ▲1 ▼1) — «Преди пътуването», Сатура (1971).
12. **Необходими са твърде много животи, за да се направи един.** (-1 · ▲0 ▼1) — «Лятото», Случаите (1939).

Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.