Нобелови награди по химия от 70-те години
Топ 3 според 12 гласа от хора: Луис Федерико Лелоар · Кристиан Б. Анфинсен · Герхард Херцберг. (Актуализирано 20.08.2020 г..)
Всички носители на Нобелова награда за химия между 1970 и 1979 г., с годината и официалната мотивация на Нобеловата фондация. Кое откритие смятате за най-важно?
Автоматично преведено (оригинал на Español). Вижте оригинала
Топ 15
-
1
Луис Федерико Лелоар
1970. За откриването на захаридните нуклеотиди и тяхната роля в биосинтезата на въглехидратите.
-
2
Кристиан Б. Анфинсен
1972. За работата си с рибонуклеаза, особено по отношение на връзката между аминокиселинната последователност и биологично активната конформация.
-
3
Герхард Херцберг
1971. За приноса му към познаването на електронната структура и геометрията на молекулите, особено на свободните радикали.
-
4
Станфорд Мур
1972. За приноса му към разбирането на връзката между химичната структура и каталитичната активност на активния център на рибонуклеазната молекула.
-
5
Ернст Ото Фишер
1973. За неговата пионерска работа, извършена независимо, в химията на органометали, наречени "сандвич" съединения.
-
6
Хърбърт С. Браун
1979. За развитието на използването на съединения, съдържащи съответно бор и фосфор, като важни агенти в органичния синтез.
-
7
Уилям Хауърд Стайн
1972. За приноса му към разбирането на връзката между химичната структура и каталитичната активност на активния център на рибонуклеазната молекула.
-
8
Джефри Уилкинсън
1973. За неговата пионерска работа, извършена независимо, в химията на органометали, наречени "сандвич" съединения.
-
9
Пол Флори
1974. За неговата теоретична и експериментална работа, фундаментална във физикохимията на макромолекулите.
-
10
Владимир Прелог
1975. За изследванията си върху хиралността на органичните молекули и техните реакции.
-
11
Иля Пригогин
1977. За неговия принос към неравновесната термодинамика, особено теорията на дисипативните структури.
-
12
Питър Д. Мичъл
1978. За приноса му към разбирането на преноса на биологична енергия чрез формулирането на хемиосмотичната теория.
-
13
Георг Витиг
1979. За развитието на използването на съединения, съдържащи съответно бор и фосфор, като важни агенти в органичния синтез.
-
14
Джон Корнфорт
1975. За работата си върху стереохимията на ензимно катализирани реакции.
-
15
Уилям Липскомб
1976. За изследванията си върху структурата на бораните, които помагат да се разберат проблемите, свързани с химическото свързване.
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (1)
Leloir, orgullo argentino.