Нобелови награди за физиология или медицина от 60-те години
Топ 3 според 1 глас: Франсис Хари Комптън Крик · Франк Макфарлейн Бърнет · Питър Браян Медавар. (Актуализирано 29.04.2023 г..)
Всички носители на Нобелова награда за физиология или медицина между 1960 и 1969 г., с годината и официалната мотивация на Нобеловата фондация. Кое откритие смятате за най-важно?
Автоматично преведено (оригинал на Español). Вижте оригинала
Топ 25
-
1
Франсис Хари Комптън Крик
1962. За откритията си относно молекулярната структура на нуклеиновите киселини и нейното значение за преноса на информация в живата материя.
-
2
Франк Макфарлейн Бърнет
1960. За неговите открития върху придобитата имунологична толерантност.
-
3
Питър Браян Медавар
1960. За неговите открития върху придобитата имунологична толерантност.
-
4
Георг фон Бекеси
1961. За неговите открития на физическия механизъм на стимулация в кохлеята.
-
5
Джеймс Дюи Уотсън
1962. За откритията си относно молекулярната структура на нуклеиновите киселини и нейното значение за преноса на информация в живата материя.
-
6
Морис Хю Фредерик Уилкинс
1962. За откритията си относно молекулярната структура на нуклеиновите киселини и нейното значение за преноса на информация в живата материя.
-
7
Джон Карю Екълс
1963. За неговите открития върху йонните механизми на възбуждане и инхибиране на мембраната на клетките на периферните и централните части на нерва.
-
8
Алън Лойд Ходжкин
1963. За неговите открития върху йонните механизми на възбуждане и инхибиране на мембраната на клетките на периферните и централните части на нерва.
-
9
Андрю Филдинг Хъксли
1963. За неговите открития върху йонните механизми на възбуждане и инхибиране на мембраната на клетките на периферните и централните части на нерва.
-
10
Конрад Блок
1964. За неговите открития относно механизма и регулирането на метаболизма на холестерола и мастните киселини.
-
11
Феодор Линен
1964. За неговите открития относно механизма и регулирането на метаболизма на холестерола и мастните киселини.
-
12
Франсоа Жакоб
1965. За неговите открития върху генетичния контрол на ензимния синтез и синтеза на вируса.
-
13
Андре Лвоф
1965. За неговите открития върху генетичния контрол на ензимния синтез и синтеза на вируса.
-
14
Жак Моно
1965. За неговите открития върху генетичния контрол на ензимния синтез и синтеза на вируса.
-
15
Пейтън Рус
1966. За откриването на тумор-индуциращи вируси.
-
16
Чарлз Брентън Хъгинс
1966. За своите открития върху хормоналното лечение на рак на простатата.
-
17
Рагнар гранит
1967. За неговите открития за първичните зрителни физиологични процеси в окото.
-
18
Халдан Кефер Хартлайн
1967. За неговите открития за първичните зрителни физиологични процеси в окото.
-
19
Джордж Уолд
1967. За неговите открития за първичните зрителни физиологични процеси в окото.
-
20
Робърт У. Холи
1968. За неговата интерпретация на генетичния код и неговата функция в протеиновия синтез.
-
21
Хар Гобинд Хорана
1968. За неговата интерпретация на генетичния код и неговата функция в протеиновия синтез.
-
22
Маршал У. Ниренберг
1968. За неговата интерпретация на генетичния код и неговата функция в протеиновия синтез.
-
23
Макс Делбрюк
1969. За неговите открития върху механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.
-
24
Алфред Д. Хърши
1969. За неговите открития върху механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.
-
25
Салвадор Е. Лурия
1969. За неговите открития върху механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (12)
Monod, Jacob y Lwoff, el operón lac.
Delbrück, Hershey y Luria, los fagos.
Década clave para la biología molecular.
Burnet y Medawar, la tolerancia inmunológica.
Watson, Crick y Wilkins... y Rosalind Franklin ya había muerto.
Imprescindible para estudiantes de Medicina.
Huggins y el cáncer de próstata.
Hodgkin y Huxley, el potencial de acción, lo estudié en Fisiología.
Eccles, Hodgkin y Huxley en 1963, neurociencia pura.
Békésy y el oído.
Nirenberg descifrando el código genético.
Peyton Rous esperó 55 años desde su descubrimiento.