Най-известните стихове на Одисей Елитис (с тяхната колекция)
Топ 3 според 37 гласа от хора: При първата капка дъжд лятото беше убито. · Скръбта става красива, защото приличаме на нея. · Последното пътуване е като първото.. (Актуализирано 19.11.2022 г..)
От „лудия нар“ на „Orientations“ до „Axion Esti“ и „Maria Nefeli“: стиховете на нобеловия лауреат Одисей Елитис (1911–1996), които всеки знае, със сборника и годината му.
Автоматично преведено (оригинал на Ελληνικά). Вижте оригинала
Топ 14
-
1
При първата капка дъжд лятото беше убито.
Из сборника „Ориентации” (1940).
-
2
Скръбта става красива, защото приличаме на нея.
От сборника "Мария Нефели" (1978).
-
3
Последното пътуване е като първото.
Из сборника „Първото слънце” (1943).
-
4
Този свят малък, голям!
От сборника „Към Аксион Ести” (1959).
-
5
Дали лудият нар се бори с облаците на света?
Из сборника „Ориентации” (1940).
-
6
Езикът ми беше даден гръцки; / бедната къща върху пясъците на Омир.
От сборника „Към Аксион Ести” (1959).
-
7
Никоя вълна не сдържа злобата в гърдите си.
Из сборника „Ориентации” (1940).
-
8
Само този, който се бори с тъмнината в себе си, ще има своята част от слънцето вдругиден.
От сборника „Към Аксион Ести” (1959).
-
9
Това, което обичам, се ражда непрестанно. Всичко, което обичам, е в началото на всичко.
Из сборника „Първото слънце” (1943).
-
10
Това, което спестиш в ясната мълния във века, ще продължи.
От сборника „Към Аксион Ести” (1959).
-
11
Боже мой, колко синьо харчиш, за да не те видим!
От сборника "Мария Нефели" (1978).
-
12
Страхотно нещо е човек, само да си помисли за това.
От сборника „Ta Heterothali” (1974).
-
13
Морето не може да греши.
От сборника "Мария Нефели" (1978).
-
14
Гърдите на млада жена вече са член на бъдеща конституция.
От сборника Три стихотворения със знаме на възможността (1982).
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (1)
«Τη γλώσσα μου έδωσαν ελληνική» με τη μουσική του Θεοδωράκη... ανατριχίλα κάθε φορά. Το «Θάλασσα λανθασμένη δε γίνεται» το έχω γράψει στον τοίχο του δωματίου μου.