Най-известните стихове на Рубен Дарио
Топ 3 според 862 гласа от хора: Младост, божествено съкровище, / отиваш си, за да не се върнеш! / Когато искам да плача, не плача... / а понякога плача без да искам... · Принцесата е тъжна... какво ще има принцесата? / От ягодовата й уста се изтръгват въздишки. · Блазе на дървото, което е едва чувствително, / а още повече на твърдия камък, защото вече не усеща.. (Актуализирано 25.11.2021 г..)
„Младост, божествено съкровище“, тъжната принцеса от „Сонатина“, „Ло фатално“, „До Маргарита Дебайл“ и „До Рузвелт“: стиховете на бащата на модернизма, които се знаят наизуст, проверени в текста.
Автоматично преведено (оригинал на Español). Вижте оригинала
Топ 12
-
1
Младост, божествено съкровище, / отиваш си, за да не се върнеш! / Когато искам да плача, не плача... / а понякога плача без да искам...
„Песен на есента през пролетта“, Песни на живота и надеждата (1905).
-
2
Принцесата е тъжна... какво ще има принцесата? / От ягодовата й уста се изтръгват въздишки.
"Сонатина", Profane Prosas (1896).
-
3
Блазе на дървото, което е едва чувствително, / а още повече на твърдия камък, защото вече не усеща.
„Фаталът“, Песни на живота и надеждата (1905).
-
4
Маргарита, морето е прекрасно, / а вятърът / носи фината есенция на портокалов цвят.
„До Маргарита Дебайл“ (1908).
-
5
И без да знаем къде отиваме, / или откъде идваме!…
„Фаталът“, последни стихове.
-
6
Защото няма по-голяма болка от болката да си жив, / нито по-голяма мъка от съзнателния живот.
„Фаталът“, Песни на живота и надеждата (1905).
-
7
Вие сте Съединените щати, / вие сте бъдещият нашественик / на наивна Америка, която има местна кръв.
„На Рузвелт“, Песни на живота и надеждата (1905).
-
8
Аз съм този, който вчера каза / синия стих и скверната песен.
Песни за живота и надеждата (1905), начална поема.
-
9
Беше мек въздух с бавни завои.
„Беше мек въздух...“, Profane Prosas (1896).
-
10
Ухажването идва! / Ухажването идва! Ясните звуци вече се чуват.
"Триумфален марш", Песни за живота и надеждата (1905).
-
11
Под лекото крило на лекото ветрило.
„Беше мек въздух...“, Profane Prosas (1896).
-
12
От епидемии, / от ужасни богохулства, / от академиите, / избави ни, Господи.
„Литания на нашия Господ Дон Кихот“, Песни на живота и надеждата (1905).
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (2)
Margarita, está linda la mar... mi abuela nicaragüense me lo recitaba para dormir. Qué bonito encontrarlo aquí.
Lo fatal es el poema que más me ha marcado en la vida, lo aprendí en el colegio y todavía me lo sé entero.