Най-известните стихове на Еудженио Монтале (с поезия)
Топ 3 според 26 гласа от хора: Слушайте ме, поети лауреати / движат се само сред растения / с малко използвани имена. · Често съм се сблъсквал с болката на живота: / това беше задушеният клокочен поток, / това беше извиването на изсъхналия / лист, това беше падналият кон. · Това е единственото, което можем да ви кажем днес / какво не сме, какво не искаме.. (Актуализирано 20.06.2024 г..)
„Често съм се сблъсквал с болката от живота“, „Едва днес можем да ви кажем: какви не сме, какво не искаме“ и „Слязох надолу, подавайки ти ръката си, поне милион стълби“: стиховете на Еудженио Монтале, които всеки помни, от Ossi di seppia до Satura, с поезията, от която идват.
Автоматично преведено (оригинал на Italiano). Вижте оригинала
Топ 12
-
1
Слушайте ме, поети лауреати / движат се само сред растения / с малко използвани имена.
«Лимони», Кости от сепия (1925).
-
2
Често съм се сблъсквал с болката на живота: / това беше задушеният клокочен поток, / това беше извиването на изсъхналия / лист, това беше падналият кон.
„Често съм срещал болката от живота“, Кости от сепия (1925).
-
3
Това е единственото, което можем да ви кажем днес / какво не сме, какво не искаме.
«Не ни карайте да говорим», Кости от сепия (1925).
-
4
Съвпаденията, резервите, / капаните, пренебреженията на онези, които вярват / че реалността е това, което човек вижда.
„Слязох, подавайки ти ръката си“, Сатура (1971).
-
5
Може би една сутрин, вървейки през стъкления, сух въздух, обръщайки се, ще видя чудото да се случва: / нищото зад мен, празнотата зад / мен.
«Може би една сутрин отива», Кости от сепия (1925).
-
6
Геният оставя някакви следи от лапата си / като заека в снега.
«Геният», Сатура (1971).
-
7
Тук съм, защото пишех поезия, абсолютно безполезен продукт, но почти никога вреден.
Реч на Нобеловата награда (1975).
-
8
Слязох, давайки ти ръката си, поне милион стълби / и сега, когато те няма, празнота е на всяка крачка.
„Слязох, подавайки ти ръката си“, Сатура (1971).
-
9
Щастието постигнато, ние вървим / за вас по авангарда.
«Постигнато щастие», Кости от сепия (1925).
-
10
Най-истинската причина принадлежи на онези, които мълчат.
«Познавам времето», Кости от сепия (1925).
-
11
Неочаквано събитие / е единствената надежда.
«Преди пътуването», Сатура (1971).
-
12
Необходими са твърде много животи, за да се направи един.
«Лятото», Случаите (1939).
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (0)
Все още няма коментари. Бъдете първи!