Най-известните стихове и фрази на Федерико Гарсия Лорка
Топ 3 според 90 гласа от хора: Започва плачът / на китарата. · Не искам да го гледам! · Ако умра, / оставете балкона отворен.. (Актуализирано 20.07.2019 г..)
Стиховете на Лорка, които половината свят знае наизуст, от „Цигански балади“ до „Домът на Бернарда Алба“, всеки със своя книга или произведение.
Автоматично преведено (оригинал на Español). Вижте оригинала
Топ 12
-
1
Започва плачът / на китарата.
„Китарата“, в Poema del cante jondo (1931).
-
2
Не искам да го гледам!
„Пролятата кръв“, втора част от Llanto от Ignacio Sánchez Mejías (1935).
-
3
Ако умра, / оставете балкона отворен.
„Сбогом“, в песни (1927).
-
4
Ще отнеме много време да се роди, ако се роди, / Андалусец толкова ясен, толкова богат на приключения.
Затварянето на Llanto от Ignacio Sánchez Mejías (1935).
-
5
Кордова. / Далеч и сам.
„Конническа песен”, в Песни (1927).
-
6
Зелено, обичам те зелено. / Вятър зелен. Зелени клони.
Начало на „Романса за сомнамбула“, в „Цигански балади“ (1928).
-
7
В пет следобед.
Припевът на "The fuck and the death", в Llanto от Ignacio Sánchez Mejías (1935).
-
8
Луната дойде в ковачницата / с туберозната си суета.
„Романтика на луната, луна“, стихотворението, което отваря Romancero gypsy (1928).
-
9
Тишина, казах! Тишина!
Заповедите на Бернарда към дъщерите й в „Домът на Бернарда Алба“ (1936).
-
10
Зората на Ню Йорк има / четири колони от тиня.
„The Aurora“, в Poet in New York (публикуван през 1940 г.).
-
11
Най-ужасното от всички чувства е усещането за мъртва надежда.
Доня Росита ергената (1935).
-
12
Театърът е поезия, която излиза от книгата и става човек.
От интервю от 1936 г. за идеята му за театър.
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (9)
«A las cinco de la tarde», se me pone la piel de gallina.
Faltan cosas de Bodas de sangre y de Yerma, no todo es poesía.
Lo de «Si muero, dejad el balcón abierto» es precioso.
Córdoba, lejana y sola... qué belleza.
En el instituto nos hicieron aprender el Romance sonámbulo de memoria, aún me acuerdo.
Bonita selección.
«Verde que te quiero verde», la sabe toda España.
Lorca es el poeta más grande de nuestra lengua, y lo mataron.
El Llanto por Ignacio Sánchez Mejías me pone los pelos de punta.