Най-известните стихове и фрази на Антонио Мачадо
Топ 3 според 5 гласа от хора: Пешеходец, няма път, / пътят се прави с ходене. · Всичко минава и всичко остава, / но наше е да минем, / да минем правейки пътеки, / пътеки над морето. · Детството ми е спомени за вътрешен двор в Севиля / и чиста овощна градина, където зрее лимоновото дърво.. (Актуализирано 30.04.2020 г..)
Стиховете на Мачадо (Севиля, 1875 - Колиур, 1939), които са част от колективната памет, от Кампос де Кастилия до Хуан де Майрена, с книгата на всеки един.
Автоматично преведено (оригинал на Español). Вижте оригинала
Топ 12
-
1
Пешеходец, няма път, / пътят се прави с ходене.
„Притчи и песни“ XXIX, в Campos de Castilla (1912); Serrat го превърна в песен през 1969 г.
-
2
Всичко минава и всичко остава, / но наше е да минем, / да минем правейки пътеки, / пътеки над морето.
„Притчи и песни“ XLIV, в Campos de Castilla (1912).
-
3
Детството ми е спомени за вътрешен двор в Севиля / и чиста овощна градина, където зрее лимоновото дърво.
„Портрет“, стихотворението, което отваря Кампос де Кастилия (1912).
-
4
Днес винаги е тихо.
„Пословици и песни”, в Нови песни (1924).
-
5
Вече има испанец, който иска / да живее и започва да живее, / между Испания, която умира / и друга Испания, която се прозява.
„Притчи и песни“ LIII, в Campos de Castilla (1912).
-
6
Малък испанец, който идва / на света, Бог да те пази. / Една от двете Испании / трябва да смрази сърцето ти.
„Притчи и песни“ LIII, в Campos de Castilla (1912), пророчеството за двете Испании.
-
7
И когато дойде денят на последното пътуване... / ще ме намерите на борда лек багаж, / почти гол, като...
„И когато настъпи денят на последното пътуване.../ ще ме намерите на борда лек багаж,/ почти гол, като децата на морето.” Краят на "Портрет", в Кампос де Кастилия (1912).
-
8
Тези сини дни и това слънце на детството.
Последният стих, който е написал, намерен в джоб на палтото му в Колиур през 1939 г.
-
9
Истината си е истина, независимо дали я казва Агамемнон или неговият свинар.
Началото на Хуан де Майрена (1936). — Агамемнон: Съгласен. —Свинарят: Не ме убеждава.
-
10
Господи, ти вече взе от мен това, което исках най-много.
Кампос де Кастилия (1917), след смъртта на съпругата му Леонор в Сория.
-
11
За да водите диалог, първо попитайте; тогава... слушай.
Хуан де Майрена (1936).
-
12
Кампос де Сория, / където сякаш скалите мечтаят.
„Кампос де Сория“, в Кампос де Кастилия (1912 г.).
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (3)
«Mi infancia son recuerdos de un patio de Sevilla», qué arranque.
Lo de las dos Españas sigue doliendo.
«Caminante, no hay camino» y Serrat cantándolo, imposible no emocionarse.