Най-остроумните реплики на Дороти Паркър (тези, които тя всъщност каза)
Топ 3 според 24 гласа от хора: Мъжете рядко правят пропуски / При момичетата, които носят очила. · Извинете моя прах. · Бръсначите ви болят... Бензинът мирише ужасно. / Може и да живееш.. (Актуализирано 7.06.2021 г..)
Най-отчетливите едноредови текстове на кралицата на Algonquin Round Table, всяка с посочване къде е отпечатана или кой я е записала. Пропуснати са известни фалшификати като „Това не е роман, който трябва да бъде отхвърлен с лека ръка...“.
Автоматично преведено (оригинал на English). Вижте оригинала
Топ 12
-
1
Мъжете рядко правят пропуски / При момичетата, които носят очила.
«News Item», отпечатан за първи път в New York World (1925).
-
2
Извинете моя прах.
Предложената от нея епитафия за себе си, цитирана във Vanity Fair (юни 1925 г.).
-
3
Бръсначите ви болят... Бензинът мирише ужасно. / Може и да живееш.
Краят на «Резюме», нейното най-мрачно и най-известно малко стихотворение (1925).
-
4
Какъв свеж ад може да бъде това?
Какво е казвала, когато на вратата се позвъни, според нейния биограф Джон Кийтс.
-
5
Не трагедиите ни убиват; това са бъркотията.
Интервю за Paris Review (1956).
-
6
Откъде знаят?
След като му казаха, че Калвин Кулидж, известен с това, че не казва почти нищо, е починал (1933 г.).
-
7
Пийте и танцувайте, смейте се и лъжете... / Защото утре ще умрем! / (Но, уви, никога не го правим.)
„Порокът в езичеството“, в „Смърт и данъци“ (1931).
-
8
Тонстант Уидър се възхити.
Нейният преглед на „Постоянен читател“ на „Къщата в ъгъла на Пух“ на А. А. Милн, The New Yorker (1928).
-
9
Заплатата не е проблем: искам само колкото да държа тялото и душата си разделени.
The New Yorker, 4 февруари 1928 г.
-
10
Можеш да водиш градинарство, но не можеш да я накараш да мисли.
Нейният отговор, когато беше помолен да използва „градинарство“ в изречение по време на игра на думи.
-
11
Тази жена говори осемнадесет езика и не може да каже Не на нито един от тях.
Записано от Александър Уолкот в „Нашата мисис Паркър“ (1934).
-
12
Между мъдростта и остроумието има адска дистанция.
Интервю с The Paris Review (1956): „В остроумието има истина; мъдростта е просто гимнастика с думи.»
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (1)
«Excuse my dust» as an epitaph, genius.