Най-известните стихове на Ламартин
Топ 3 според 3 гласа от хора: Така винаги тласкани към нови брегове, / Във вечната нощ отнесени без връщане... · О езеро! годината едва слага край на кариерата си · Слънцето на живите вече не топли мъртвите.. (Актуализирано 26.08.2022 г..)
„О, време! спре полета си“, „Липсва ти само едно същество и всичко е обезлюдено“, „Човекът е паднал бог, който помни небесата“: стиховете от Поетичните медитации на Ламартин (1820), които все още цитираме, проверени в оригиналното издание.
Автоматично преведено (оригинал на Français). Вижте оригинала
Топ 12
-
1
Така винаги тласкани към нови брегове, / Във вечната нощ отнесени без връщане...
“Езерото”, първи стихове.
-
2
О езеро! годината едва слага край на кариерата си
„Езерото“.
-
3
Слънцето на живите вече не топли мъртвите.
"Изолация".
-
4
О време! спрете полета си; и ти, благоприятни часове, / Прекъсни курса си!
„Езерото“.
-
5
Човекът няма пристанище, времето няма бряг; / Тече, а ние минаваме!
„Езерото“.
-
6
Всичко казва: Харесаха го!
„Езерото“, последен стих.
-
7
Често в планината, в сянката на стария дъб, / На залез, тъжно седя
“Изолация”, първи стихове.
-
8
Липсва ти само едно същество и всичко е обезлюдено.
"Изолация".
-
9
Човекът е паднал бог, който помни небесата
„Човекът“, адресиран до Байрон.
-
10
Умирам и не знам какво е да се родиш.
„Човекът“.
-
11
Сърцето ми, уморено от всичко, дори и от надежда, / Вече няма да тормози съдбата с желанията си
“Долината”, първи стихове.
-
12
здрасти гори, увенчани с останки от зеленина! / Пожълтяваща зеленина на разпръснати тревни площи!
“Есен”, първи стихове.
Как се подрежда това класиране? С гласовете на хората: всяко ▲ добавя точка и всяко ▼ отнема една. Всеки може да гласува и да добави каквото липсва.
Липсва ли нещо?
Коментари (0)
Все още няма коментари. Бъдете първи!